Приказният град Белоградчик се намира в Северозападна България, градът отстои от град София на около 170км., град Видин- 55км, град Монтана- 70км.. Природните особености и богатото историческо наследство определят града като една от най-интересните и желани туристически атракции в България. Градът е заобиколен от величествените Белоградчишки скали. Градът е известен със своите природни и исторически забележителности. Той е подходящ за различни видове туризъм: излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Градът придобива световна известност с включването на Белоградчишките скали в гласуването за новите Седем чудеса на света. Белоградчишката крепост „Калето“ е включена в  100-те Национални туристически обекта. Белоградчик и районът около него предлагат разнообразни и интересни забележителности:

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са уникален природен феномен на повече от 200 млн. години. Те обхващат територия с дължина от 30 км и ширина от около 6-7 км. Заради причудливите си форми скалите носят различни имена, като най-популярните са „Конника”, „Мадоната”, „Замъка”, „Адам и Ева”, „Овчарчето“. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.

Белоградчишка крепост 

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната, тя се намира непосредствено до град Белоградчик. Белоградчишката крепост носи белезите на различни епохи и култури. Тази древна твърдина е била изградена сред непристъпни скали, когато българската държава още не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя през III век от новата ера.
За да се укрепят по-добре в първите два века на своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяването на здрава укрепителна система и за прекарването на удобни пътища. Крепостта е трябвало да контролира тази част от пътя прокаран от град Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област).

През XIV век в Северозападна България е образувано царството на Иван Срацимир. За да се противопостави на турския натиск той доукрепил и разширил крепостта.

В края на XIV век крепостта е завладяна от турците. В нея се настанява гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. Турците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. През 1850г. крепостта играела негативна роля в разгрома на Белоградчишкото въстание. В нейните подземия били затворени и измъчвани ръководителите на въстанието в Белоградчишко. След което били изведени през един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени.

Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези борци.
Като военно съоръжение крепостта е използвана за последен път през Сръбско-българската война през 1885г.
Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985г.с национално значение, пригодена за масови посещения

Крепостта се състои от три двора с обща площ 10 211кв.м. и едно отделно укрепление. На крепостните стени са изградени амбразури за пушки, а за оръдията –три бастиона и три амбразури.
От най-високата част на крепостта известна като „Първа плоча“ се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островръхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали.

Астрономическата обсерватория

На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към БАН. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе. Ако я посетите през светлата част на денонощието, ще можете да разгледате телескопите и оборудването на обсерваторията, както и снимки на интересни небесни обекти. Нощните посещения се осъществяват при предварителна заявка и при ясно време.

Историческият музей 

Историческият музей в града се намира в Пановата къща в Белоградчик, която е построена през 1810 г. Експозицията представя историята, бита и обичаите на региона.

Художествената галерия

Друга интересна забележителност е Художествената галерия , в която се съхраняват над 200 платна, между които и творби на Владимир Димитров-Майстора (1882 г. – 1960 г.), Йоан Левиев (1934 г. – 1994 г.), Бахит Бапишев и др.

Природонаучен музей

В Белоградчик се намира и единственият в Северозападна България Природонаучен музей. Музеят отваря врати през 1975 г. и съхранява над 3000 експоната, които представят растителното и животинско многообразие на региона.

Пещерата Магурата

На около 20 км от града се намира пещерата Магурата, в която са открити множество скални рисунки, датиращи от различни периоди. Някои наричат Магурата осмото чудо на света. Други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в “долната земя” от приказките. И действително, който влезе в пещерата усеща как времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години Бисерът на пещерата без съмнение са уникалните скални рисунки. Според специалистите те са на поне 7000 години. Изобразени са сакрални и ловни сцени. Слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Тя е от първите благоустроени пещери на територията на България с осветление, пътеки и обезопасителни съоръжения. Магурата е една от най-големите български пещери. Площта на пода се изчислява на над 28600 кв. м., а кубатурата – на над 65535 кубични м. Това е и една от най-посещаваните пещери в страната.

Рабишкото езеро

Недалеч от Магурата се намира Рабишкото езеро – най-голямото текстонско езеро в България. Площта му е 3250 дка. След проучвания е установено, че езерото е безотточно. Според една легенда тук живеело чудовище, което пожелало да му бъде принесено в жертва красиво местно момиче. Районът около езерото е подходящ за къмпингуване.

Пещера „Венеца“

Пещера „Венеца“ се намира в местността „Краище“, на 1 км югозападно от с. Орешец и 6 км от Белоградчик  Разкрита е през 1970 г. при взривни работи на кариерата край гара Орешец. „Венеца“ е една от най-уникалните и красиви пещери в България. Обявена е за природна забележителност, заради изключително красивите си цветни калцидни образувания и ледени кристали, наподобяващи цветя, фигури и животни. Цветните образуванията се обясняват от учените с липсата на кислород, при което водата кристализира, а различните цветове се получават от разнообразния състав на глината и скалите. През 2014 година стартира проект за благоустрояването на пещерата. В края на лятото през 2015-та година пещерата е отворена официално за посетители. След благоустрояването са изградени 400 метра път, паркинг и заслон до входа. Вътре в пещерата е оформена пешеходна пътека, парапети и е прокарано осветление. Изградени са пешеходни пътеки над пещерните образувания, за да могат да бъдат разглеждани по-добре от туристите. Направено е и художествено осветление, което подсилва още повече ефекта и красотата на цветните образувания.